КОКЍЧЕ, мн. -та, ср. Най-ранното пролетно цвете у нас с бяло цветче, подобно на звънче, което започва да цъфти още докато има сняг. Galantus nivalis. Носех една голяма китка кокичета и теменужки като подарък на момичето на кръчмаря, у когото щях да нощувам. Н. Попфилипов, РЛ, 68. Кокичетата, макар да са скромни, са хубави, защото са първите цветя и са предвестници на пролетта. Лит. XI кл, 36. Спи и сънувай в нощите, / пълни със ведрост и сняг, / как във полята зарити / малки кокичета спят. А. Разцветников, С, 71.
◊ Блатно кокиче. Декоративно растение от семейство кокичеви с повече цветове, събрани в съцветие, което расте по влажни, мочурливи и заблатени места у нас и съдържа нивалин. Leucojum aestivum. Брането на обикновеното кокиче, което расте в Ямболско и Елховско и от което се добива ценното лекарство нивалин, започва в края на февруари, а на блатното кокиче — през втората половина на март и продължава до края на април. ВН, 1960, бр. 2960, 2. Гергьовско кокиче. Диал. Блатно кокиче. Снежно кокиче. Диал. Кокиче.