КО̀КO ср. В детския говор — яйце. А дойде ли пладне и кокошките закрякат, тя току привика пак по внучето си: — Ха, бре Цане, бягай за кокото, баба! Ст. Даскалов, ПЯ, 96. — Ще снесе едно коко за Донка и едно за Дича. Т. Влайков, Съч. II, 142.
◊ Още викам на яйцето коко. Разг. Не съм пораснал, малък съм, дете съм.