КOКО̀КAHE ср. Рядко. Отгл. същ. от кококам. В ъгъла до самата врата за коридорчето се раздвижи с леко кококане една птица. Г. Караславов, Избр. съч. III, 132.


Източник: Речник на българския език (онлайн)