КОКО̀НА ж. 1. У нас — преди Освобождението и по-късно — госпожа, дама. До него седеше коконата му — хубавица като картинка, спретнато облечена в европейски дрехи. А. Каралийчев, ТР, 174. Сичките пловдивски кокони носят чалми; а Копривщица подражава на Пловдив. Л. Каравелов, Съч. II, 94. Във всеки по-заможен чорбаджийски дом има и слугиня, понякога и две, и три — две за обща работа и една само за чорбаджийката — коконата. Н. Хайтов, А, 37. По време на Освобождението и години по-късно госпожицата наричали „кираца“. Женената била „кокона“ или „невеста“. П. Мирчев, К, 37. ● Пред собствено име. Учтиво назоваване на омъжена гъркиня. Старата Болецовица, кокона Тудури, двете ѝ дъщери Марьола и Анепския, Панайотаки и старият Болеца насядаха на столове на чардака пред стаите. Ц. Гинчев, ГК, 346. Отивали при прочутата гледачка на кафе кокона Ирина да питат: Дали Христо Маджурина ще се ожени, или ще остане незадомен? Д. Вълев, Ж, 20. — Сестро — отговори кокона Калиопи, — много съм ви одължена за забележванието, което ми казвате да извърша. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 482.
2. Разг. Пренебр. Много докарана, нагиздена, натруфена жена. — Нашите момичета нямат и налъми, а тя, коконата, с лъскави калеври тръгнала. Г. Караславов, Избр. съч. II, 289. Пристигна влака и гледам аз — слизат кокони с капели, такива-онакива. Н. Хайтов, ДР, 113-114. — Искам да си купя пудра и червило, че да стана хубава като коконите. Ст. Марков, ДБ, 136. — Че като отпуснала онези къдрици над челото си, то за гражданка червисана, белисана кокона да я не дадеш. Ил. Блъсков, ДБ, 69. Очи на икона, ум на кокона. // Пренебр. Жена, която не работи. — „Аз не искам да ги черпя, не съм робиня!“ Ха! Коконо! Не искаш да шеташ? Ив. Вазов, Р, 20. Марийолка стана и мълчаливо тръгна към мутвака. Майка ѝ запрати метлата след нея: — Дръж да пометеш сундурмата! Я гледай я ти нея... Кокона! Нищо не похваща. Ст. Чилингиров, ПЖ, 61. // Пренебр. Лека жена. — Знае. Крие се. На село не се връща, повлякъл се е тук по някаква кокона. — Ха, има ли и такваз? — попита Слановски от деликатност, макар че беше подочул вече за любовните истории на Матейчо. В. Нешков, Н, 293. Тодор Корчев узна и това, че Венчев през ден, през два нощуваше у една млада вдовица .. Коконата живееше с една стара жена и, то се знай, когато блудницата имаше гост, никой друг не можеше да влезе в къщата ѝ. Д. Талев, ГЧ, 304-308.
3. Разш. Разг. Пренебр. Претенциозен, капризен, придирчив човек. Лазар попита за Кирила — втория Кочов син. — Хе — тръсна глава обидено Кочо: — Той не живей с нас... Коконата му не ще да живей в Ючбунар. Д. Талев, ПК, 349. И като погледна напетата изгладена униформа на коменданта, в очите му блеснаха зли пламъчета. — „Коконо, ако са [войниците] на твоята глава, ти пък нищо не би направил с тях!“ — с пренебрежение помисли той. X. Русев, ПС, 9. Ти знайш? Не сме кокони, / не мислим много-много / за пек, за хладовина. Ив. Вазов, Съч. III, 87.
◊ Миндер кокона. Разг. Разглезена жена, свикнала да живее само при удобства, без да работи. Не мога да летувам на палатка. Аз съм миндер кокона.
— От ит. соссоnе ‘пашкул’ през гр. κοκώνα. — Π. Ρ. Славейков, Смешен календар, 1861.