КOКО̀HКA ж. Умал. от кокона. Мили майкините, ще ми правят съединение! Тежко и горко. Синца сте коконки, свърши той [Чардафон] и изгледа сърдито сички ни.. З. Стоянов, Съч. IV, 2008, 628.


Източник: Речник на българския език (онлайн)