КOКО̀PEHE, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от кокоря и от кокоря се; кокорчене. Червендалестите му дебели бузи се тресяха от неговото насърчително кискане, вирнатите му, сякаш засукани нагоре вежди се чупеха от лукавото кокорене на черните му лъскави очи, в които играеше дяволски блясък. Т. Харманджиев, Р, 65.