КOКО̀PECT, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с широко отворени очи; кокорчест, ококорен. И сняг е падал санким обърна се Голям Крушко към нея, като я стрелеше с големите си кокорести очи. Б. Обретенов, С, 131.

2. Прен. Разг. Обикн. за жена, момиче — която се превзема, позира, като върти и широко отваря очи. Освен че беше хубавка, беше и кокореста, та и с това привличаше мъжките погледи.


Източник: Речник на българския език (онлайн)