КOКО̀PКO1, -то, мн. -овци, м. Диал. 1. Мъж, който гледа вторачено, втренчено, с широко разтворени очи.
2. Прен. Мъж, който се надува, който се перчи. Я чувай само, що се мели / от тези, нищо що не са видели: / „За да се свърши работа добре, — / кокорко там си гърлото дере, — / ще трябва да пипа здраво!“ К. Христов, ЧБ, 236.
КОКО̀РКО2 ср. Диал. Грозде със ситни зърна; белина ситна, кокорка2. Кокоркото е най-добрият български сорт за бяло вино. Н. Неделчев, А, 129.