КОКО̀РЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Само в съчет. с очи (очички). Разг. 1. Гледам с широко отворени очи обикн. от изненада, страх. — Чувам — нещо шумоли, пълзи май към мене. Ами сега? Кокоря очи, ама какво ще видиш в тъмното. П. Вежинов, ЗЧР, 28. Но пристигнеше ли Самсон, те някак стеснително се приближаваха към сянката на дърветата и, замислени, често с пръст в уста от изумление, кокореха очи. А. Христофоров, О, 14. На една тепсия му поднесоха окървавената глава на юрдека. — Тази ли е? Действителната ли е! — кокореше той очи. Ст. Даскалов, ЕС, 321. ● Обр. — „Пролетта, пролетта“ — се обаждат цветята и кокорят очички към гълчавата. Д. Немиров, Др, 85.
2. Прен. Разг. Наблюдавам нещо с голямо любопитство, със специален интерес. Той не можеше да погледне в очите нито Фатма, нито Рамзина, нито Садет. И трите гледаха надолу. В замяна на това комшийките кокореха очи и нищо не изпускаха. Б. Несторов, АР, 206.
КОКО̀РЯ СЕ несв., непрех. 1. Разг. Гледам вторачено, втренчено, като широко разтварям очите си; кокорча се, пуля се. Всички арестанти бяха легнали в различни пози — едни все още се кокореха в тъмнината, а други бяха позадрямали. Г. Караславов, ОХ IV, 586.
2. Прен. Разг. Надувам се, перча се, ежа се, гордея се; кокорча се. Игнат Симов бе престанал да псува .. и вместо да се пъчи и кокори, сега се гушеше и се озърташе гузно. Д. Ангелов, ЖС, 661. Къде се дяна [Пондьо], какво прави, не знам. След няколко години, като се яви пак, все бърза, все се муши из кантори и клубове, сваля шапка, кланя се, хили се, кокори се, а мене и не поглежда. Чудомир, Избр. пр, 51. „Големи права им даде властта [на жените], затуй почнаха да се перчат и да се кокорят“ — помисли Иван. М. Марчевски, П, 215.
3. Прен. Разг. Учудвам се силно от нещо; дивя се. Ех, как има да се кокорят утре големите воловарчета, като видят, че той, Николайчо — най-малкият воловар в дружината им, .. — изведнъж чете като по вода от книгата!... Г. Русафов, ИТБД, 248. — Тук вчера намерих едно яйце .. Ама какво голямо! — мръщеше чело и се кокореше Цеко. — Като от гъска. Т. Харманджиев, КЕД, 30. Какво нещо беше, когато той играеше ръченицата! Всички се смаяха на леката му игра и го гледаха ей тъй... кокореха се... Д. Немиров, Д № 9, 61.
4. Диал. За птица — разпервам крилата си, напервам се. Луканчето нарочно се обърна към прозореца, безцелно загледан в тревясалия двор, където лениво се разхождаха няколко кокошки и между тях наперено се кокореше герест петел. В. Нешков, Н, 363-364.