КОКО̀ТКА ж. Жена с леко поведение. Златният сън на всяка парижка кокотка е да си намери един „руски княз“. Ив. Вазов, Съч. XVI, 157. Всички артисти, певци, музиканти, кокотки и комарджии, тоя пъстър, елегантен и празен народ изпълваше всички хотели и вили на Мамая и Текир гьол. Й. Йовков, Разк. III, 178. Анет, с маниера на изтънчена кокотка, веднага започна да се държи предизвикателно към него, обнажи гърдите си и го измери с премрежен поглед. Д. Ангелов, ЖС, 226.
— От фр. cocotte през рус. кокотка.