КОКОША̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. 1. Човек, който отглежда кокошки, който търгува с тях. Той събираше яйцата по полозите и в празник киснеше в къщи като в засада и чакаше да чуе вика на Моше кокошара. Елин Пелин, Съч. III, 69.
2. Прен. Неодобр. Крадец на дребно; кокошкар. — Кокошарите са такива. Видят, че някой ги завари в престъплението им, бягат. Ив. Вазов, Съч. XII, 132. — Кой, аз ли съм кокошар? — Ти ами! — .. Кокошар с кокошар! За тебе хората няма дори да хабят патрона, направо ще те резнат с ножчето по гушката! П. Вежинов, НС, 210.
3. Прен. Разг. Ирон. Страхливец; бъзливец, пъзльо, кокошкар. — Никога няма да дойде с нас — шубе го е, кокошар такъв. Остави го.