КОКОША̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до кокошар; кокошкарски. И още по-непоносимо му стана от завистта, че другите получиха по пет, десет и петнайсет години затвор, а той не заслужи поне шестте кокошарски месеца. К. Георгиев, ВНП, 61. ● Обр. — Аз мислех потресаеща душевна драма, а излезе кокошарска история. Ив. Вазов, Съч. X, 20.


Източник: Речник на българския език (онлайн)