КОКО̀ШИ, -а, -е и -о, мн. -и, прил. 1. Който е на кокошка. Той [дядо Манол] често ходеше да я наглежда [тепавицата] и само преди няколко дни видя в нея загаснало огнище и разхвърлени около него кокоши кости. М. Марчевски, ГБ, 38. На таванчето имаше същински дюшек от кокоша перушина, в която тоя неканен гостенин беше си направил чудесно пухено легло... Ем. Станев, ЯГ, 41-42. Майка ѝ сложи ручока, а тя разрови из жарта подницата, измете с кокоши пера пепелта от черната напукана пита. X. Русев, ПЗ, 268. — Не виждате ли, че нашият вожд е урочасан? Я скоро дайте едно кокоше яйце да му направим магия! Св. Минков, ПК, 23. // Който е характерен, типичен за кокошка. Край брега крачи тържествено, повдигайки високо краката си, изпълнена с кокоша важност, една квачка. Й. Радичков, ГП, 62.
2. Обикн. за ястие — който е приготвен от кокошка. Въздухът просто тежеше от смесената и затова дваж по-съблазнителна миризма на печена баница и кокоша яхния. И. Петров, ПР, 14. Върху софричката сложиха бяла пита, сипаха кокоша супа в една дълбока пръстена паница и започнаха да сърбат от нея с малки дървени лъжици. К. Калчев, ЖП, 241. От шарената селска торба, която бе отворил напреде си, един от надзирателите си откърши варена кокоша кълка. Д. Бозаков, ДС, 11.
3. Който е предназначен за кокошки. — В твоя чест вече четири часа чета вестник. Уводната я научих наизуст — в кокошите инкубатори трябва да цари чистота и умерена температура... Ем. Манов, БГ, 252. Той беше намерил петте мотики и ги натопи в кокошето корито — да се затегнат разхлабените им дръжки. Ст. Марков, ДБ, 468.
4. Който се състои от кокошки. Бяхме видели огромния като локомотив черен бик, бяхме се възхитили на породистите овчи, гъши и кокоши стада, .., и сега трябваше да разгледаме и конюшнята. П. Незнакомов, БЧ, 136. Тяхното появяване [на дивите патици] предизвика необикновено оживление в кокошето общество. Ем. Станев, ЯГ, 66. А победителят, .., отупвайки се от оскубаната перушина, важно, наперено застана пред кокошия свят, сякаш каза: „Видяхте ли? Разбрахте ли кому ще служите?“ Ст. Даскалов, ЕС, 218. Кокоше ято.
5. Обикн. в съчет. с глава (главичка). Който е като на кокошка. — Кой ли се интересува сега от книги? — поклати тъжно кокошата си глава часовникарят. П. Незнакомов, БЧ, 58. Тя [птичката] лежеше на дланта му, с увиснала малка, кокоша главичка. Ем. Станев, ЯГ, 27-28.
◊ Кокоша билка. Диал. Растението кокошинка, пачина. Кокоша мерудия. Диал. Растението магданоз. Печено агне на Гергьовден, пилешка чорба с кокоша мерудия на Петровден, свински кебап и кървавица на Коледа и топъл млин с яйца, масло и сирене на Заговезни — с тази храна курбан се тачеха големите дни. З. Сребров, МСП, 16. Кокоша слепота. Отслабване на зрението при намалена светлина (здрач, нощно време или изкуствено осветление); хемералопия. — Мръкне ли, не виждам, .. Кокоша слепота имам. Й. Йовков, Разк. III, 31. Витамин А играе огромна роля за нормалното зрение. .. При по-малък недостиг от витамин А настъпва заболяването кокоша слепота. Н. Сотиров, СК, 11. Кокоша трева. Диал. Доста разпространен бурен от рода на лободата с яйцевидно-ромбични листа, отдолу белезникави. Кокоша църква (черква). Диал. Обичай, при който след гроздобер се правят гощавки с новото вино и кокоше месо. В Одрински някои села правят черкови (събор за угощене) след обирането на лозята само с благо вино; то черкуване се казва и блага черква, казва се и кокоша черква, защото само с кокошки се гощават, събирани от селото на къща и варени в един казан. Π. Ρ. Славейков, БП I, 43. Кокоше грозде. Диал. Растението кучешко грозде (Вл. Георгиев и др., БЕР). Кокоши гребен1. Диал. Възпаление на лигавицата на устната кухина. Кокоши гребен2. Диал. Червена ядивна гъба без гугла и крак; меча стъпка, реси. Кокоши гърди. Разг. Слаборазвит гръден кош поради прекаран рахит. Кокоши трън1. Разг. Роговидно образувание по кожата на човека, което израства в меките тъкани на краката, ръцете или на места, където има притискане, натиск; мазол. С големи петна от косопад по главата, с кокоши тръни по възлестите пръсти, жълтеничав и небръснат кой знае откога, Давид беше страшен. Ст. Мокрев, ЗИ, 286. Кокоши трън2; кокоши тръне. Диал. Растението гръмотрън.
~ Имам кокоши ум. Разг. Подигр. Глупав съм. Кокошата неделя. Диал. Моментът, времето, когато някой, без да мисли или да се колебае, решава да се ожени. — Ти ожени ли се? — отведнъж промени разговора Стоян Влаев. — На дневен ред е. И за мен дойде кокошата неделя. М. Яворски, ХСП, 38. Свил съм се като кокоши задник; стиснал съм се като кокоша трътка (кокоше дупе). Разг. Грубо. Проявявам скъперничество, свиди ми се, не смея да похарча пари за нещо или да услужа някому с пари; станал съм скъперник. — Червив си с пари, пък си се свил като кокоши задник! К. Калчев, ЖП, 158. — Аз му викам: „Герго, давай повече, недей трепера на зрънцето, че сега му е времето, ако искаш повече прасци, а той ми вика: —. Ти да си благодарен и на това. Земай го, доде не са го грабнали краварите или овчарите!“ Беше се стиснал като кокоша трътка, да прощаваш. Ст. Даскалов, СЛ, 392. <С> кокоши ум (мозък). Разг. Подигр. Глупав. — Не съм с кокоши ум я. Ив. Вазов, Съч. XII, 10. Апашите се споглеждат и подсмиват. — На какво се смеете? — На кокошия ти мозък — вика ми единият. Н. Хайтов, ДР, 138. Става / стане кокоша жалба (жалост). Диал. Ирон. Настъпва, настава дребна, незначителна скръб, мъка. — Не бой се, няма да стане никаква кокоша жалба в махалата за вашите качулки и звънкулки! Ив. Вазов, Съч. XIX, 96. Ял съм кокоши крак. Разг.; Ял съм <от> кокоша нога. Диал. Не мога да пазя тайна, издавам поверената ми тайна. — Дойчине, ще ти се разсърдя! — и жена му го дръпна силно за ръката да млъкне, повече да не приказва .. Като да си ял кокоша крак, та толкова бързаш! К. Петканов, ЗлЗ, 236.