КОКОШЍНКА1 ж. Дребен паякообразен паразит по тялото на домашните птици, който смуче кръв и причинява силен сърбеж; кокоша въшка. Тук, в теснотията, сред кокошинките и миризма на сероводород, тя се научи да отглежда пилета. Г. Мишев, ЕП, 244. — Кукуригууу! .. Ти как спа, бе Пернатко? Има ли много кокошинки във вашия курник? СбХ, 91.

КОКОШЍНКА2 ж. Диал. Диво тревисто растение, обикн. с полегнало стъбло, което расте по дворовете, край пътищата и оградите; пачина, кокоша билка.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.


Източник: Речник на българския език (онлайн)