КОКО̀ШКА ж. 1. Домашна птица, женската на петела, обикн. с бели или червеникавокафяви пера, която се отглежда за яйцата и месото ѝ. Gallina. Старият донесе от стопанството и пусна в курника цял кафез с патици, гъски и кокошки. Д. Калфов, Избр. разк., 386. Кокошките ровеха из сметта. К. Петканов, СВ, 200. Заклала бе кокошка, яйца бе изпържила като за зет, тутманик бе месила. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 250-251. Тя [книжката] ще да научи децата да мируват и да не гонят петлите и кокошките. С, 1872, бр. 42, 335. Чуждата кокошка по-едри яйца носи. Послов. Гладна кокошка просо сънува. Послов. Която кокошка много кудкудячи, малко яйца снася. Послов. Качулата кокошка. Кокошка носачка. Черна шуменска кокошка.
2. Тази домашна птица, приготвена като ястие, като вид храна. Някои разгънаха кенарлии пешкири и из тях се показаха варени кокошки с по едно малко гаванче сол. Й. Йовков, ΒΑΧ, 69. — Нареждайте трапезата: аз чакам две печени кокошки, които скоро ще дойдат. Ц. Гинчев, ГК, 70. Митра и Спаска бяха натрупали на масата различни гозби; кокошка с ориз, агнешко печено, грамадни чинии със салата. Д. Ангелов, ЖС, 28. И съвремено ся положиха на трапезата и други блюди с кокошки, птици, фазани, гъски. Ч, 1871, бр. 7, 211.
3. Прен. Разг. Руг. Жена, към която има лошо, пренебрежително отношение. Христина не обичаше етърва си — тая кокошка през целия ден беше се държала безчувствено, дори когато дойдоха да арестуват мъжа ѝ. Ем. Станев, ИК III и IV, 480. — Не! Кажи, моля ти се! — Е добре... Мислех, че си... че си дрънкало... надута кокошка! П. Стъпов, ГОВ, 217. — Ръцете ми откъсна [куфарът], пущината. С камъни ли го е пълнила тая изветряла кокошка? В. Нешков, П, 153. Мене той не може да ме набие, защото най-бързо бягам, после е Иринка. И тя е една... Уж момиче, пък ячка. И защо ли дружи с тази кокошка, Лилето? Г. Крумов, Т, 31.
4. Диал. Съзвездието Плеяда; квачка. Звездите редееха. Ралицата бе настигнала Кокошката и я гонеше към хоризонта. Кр. Кръстев, К, 88. Кумовата слама са проточила посред небето, колата, ралицата, кокошката и милиони други звезди, земат ти очите, гледаш, гледаш, не мож да са нагледаш. Ил. Блъсков, ПБ II, 30.
5. Диал. Орехова ядка, извадена цяла. Тя обичаше много сурови, неизсъхнали още орехи. Редакторът разбра това и като люпеше ядките, една хапваше той, две даваше на нея. И партийният, който пък не вкусваше, ѝ люпеше цели „кокошки“. Ст. Даскалов, СЛ, 296.
6. Диал. Средна част на диня.
7. Диал. Събрани накуп краищата на петте пръста на ръката. Студено ми е, та не мога да направя кокошка. Л. Андрейчин и др., БТР, 364.
◊ Банкивска кокошка. Дива кокошка, родоначалник на домашните породи кокошки, обитаваща горите и храсталаците на Индия и Югоизточна Азия. Gallus bankiva. Той носеше две убити птици — един гамрай и една банкивска кокошка. М. Марчевски, ОТ, 129. Водни кокошки. Зоол. Семейство водолюбиви птици с различна окраска, най-често тъмнооцветени, които летят трудно, плават, гмуркат се и се хранят с водни растения и водни животни. Rallidae. Водните кокошки са неголеми черни птици. Плавателната им ципа около пръстите е едронарязана. В. Бешовски и др., ЕП, 30-31. Дива кокошка. Диал. 1. Лещарка. 2. Див петел; глухар. Подир няколко часа чуха се първите петли от Драгановата воденица, след тях — от Балабанка, Добридел и най-после вятърът донесе гласа им и от Геран. .. И от дивите кокошки петлите — фазаните, .., взеха да се обаждат от клоните на кичестите дивачки круши... Ц. Гинчев, ГК, 282-283. 3. Яребица. 4. Само мн. диви кокошки. Общо име на яребиците, препелиците, тетревите и глухарите. Инка кокошка. Диал. Кокошка токачка (Вл. Георгиев и др., БЕР). Лахутска кокошка. Диал. Квачка, умряла над яйцата, преди да ги измъти. Немска кокошка; пияна кокошка. Диал. Детска игра с втъкнато на клечка мънисто от броеница, което децата въртят. Черна кокошка. Диал. Птица чернокос. Интересно е, че самонагряването се използува и от животните. Австралийските черни кокошки например не мътят, а затрупват яйцата с купчина гниещи листа и клонки. ВН, 1961, бр. 2985, 4.
~ (Въртя се) като пияна кокошка; (въртя се) като улава кокошка. Диал. Слисал съм се и не зная какво да правя. Да ти остареят кокошките. Диал. Употребява се като отговор на някого, който е нарекъл сравнително млад човек „старец“. За смях на кокошките ставам. Разг. Подигр. За подигравка, за присмех, за излагане ставам. В същия миг се намерих в кабинета на министъра, .., и го запитах може ли да ми. изброи колко велики хора не са били приети в университета. Просто, затръшнали са им вратата, за смях на кокошките! А. Наковски, БС, 92. Като кокошка мокър. Разг. Напълно, съвсем мокър. Неочаквано заваля и докато се приберем, станахме мокри като кокошки. <Като (сякаш)> мокра кокошка. Разг. Жалък, засрамен, посрамен. Оня ми ти Гунчо сви уши. Нито дума повече... Измъкна се като мокра кокошка. Кр. Григоров, Р, 75. — Какво се омърлушихте сякаш мокри кокошки? — подвикна Божил на мъжете. — Да не мислите, че по-малък от Кара Фейзи ще тръгне за Котел? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 630. Като хамата кокошка ходя. Диал. Тромаво, като се клатя на две страни ходя) Уста Цончо имаше ръста и снагата на баща ми, само в хода не беше тъй пъргав и като ходеше някак се креташе на въз една страна и въз друга и баща ми казваше за него: „Ходи като хамата кокошка.“ П. Р. Славейков, Избр. пр II, 37. Клопам като кокошка. Диал. Имам обичай да клеветя, да издавам другите. Кокошка пее някъде. Разг. Жена командва (някъде), волята на жена се изпълнява (някъде). — Бре, тая жена как ни сбърка плановете! — завъртя глава Ралчо и като помълча, подвикна: — Слушай, Гано, тука в тая къща кокошка ли пее, или петел? Ст. Даскалов, СЛ, 32. Баба Стойна: — Ам че да ти кажа, в хаджи Костовата къща петела пей. Пенчо: — Ба, кокошката пей. Д. Войников, КЦ, 20. Кокошка пъшка, петел се тръшка. Диал. Ирон. За човек, който се оплаква повече от пострадалия. Кокошката не знае, яйцето знае. Диал. За човек, който се показва по-умен от други, по-големи и по-опитни от него. Не зная отде пикае кокошка. Диал. Пренебр. Много съм глупав, неопитен. — Да те гледа човек с каква дързост приказваш за по-горните, ще каже: цял княз Богориди, а не Борис Шамуров, който не знае още отде пикае кокошка! Ив. Вазов, Съч. XXV, 53. Какво са четиринайсет години? Нищо. Другите хлапетии на тази възраст още не знаят откъде пикае кокошката. Д. Цончев, ЛМ, 127. Не ще кум печена кокошка. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой лицемерно заявява, че не харесва и не желае нещо, което всъщност желае, но не може да го постигне или да го има. От стара кокошка яйце. Разг. Много хитър, опитен. Плаша кокошките. Разг. Ирон. Заплашвам някого с нещо, което е съвсем неправдоподобно или малко вероятно да се случи, да стане. Плаши Пейо кокошките. Диал. Употребява се, когато някой напразно се мъчи да уплаши някого с нещо съвсем неправдоподобно и малко вероятно да се случи, да стане. Ровя като кокошка гюбре. Диал. За дете — ям нечисто. С кокошките. Разг. 1. В съчет. с лягам (заспивам). Много рано вечер, още щом се мръкне (си лягам, заспивам). Хората си лягаха с кокошките, .., жива душа не се виждаше. Ст. Мокрев, ЗИ, 229. 2. В съчет. със ставам. Много рано сутрин (ставам). Вечер се завръщах от полето смъртно уморен, сутрин ставах с кокошките. И. Петров, ОЗ, 84. Треса се като кокошка над просо. Диал. Голям скъперник съм. Ходя като писана кокошка. Диал. Имам големи грижи, ядове и не зная какво да правя; станал съм разсеян от неприятности, трудности и се чувствам зле. Ще <да> разберат и кокошките. Разг. Подигр. На всички ще стане известно, всички ще узнаят. Ще ми се смеят <и> кокошките. Разг. Подигр. Ще направя нещо много нередно, за което ще ми се подиграват, присмиват всички. — Няма да ги събуем, ще спим с тях! Майката се хвана за главата: — Хубава работа! Де се е чуло и видяло хората да лягат с цървули под юргана — та нали за такова нещо ще ни се смеят и кокошките!... Г. Русафов, ИТБД, 119. Ял съм от кокошка кълка; ял съм от кокошка нога. Разг. Не мога да пазя тайна, издавам поверените ми тайни.