КОКОШКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Разг. Крадец на дребно; кокошар. — Защо плаща държавата тия тлъсти заплати на полицаите? Само да пиянствуват ги бива и да гонят кокошкарите, а опасните престъпници ей с толкави ножове нападат честните хора и никой нищо не им дума. М. Марчевски, МП, 49. През кръчмата се изпревървяваха балканджии и полянци, хора, които всяка пролет и всяка есен кръстосваха пътищата: търговци на жито, на кожи и на разни вина и ракии или просто скитници — кокошкари. К. Калчев, ЖП, 26.
2. Прен. Разг. Ирон. Страхливец; бъзливец, пъзльо. Атанас Щерев предложи стражарите да се обезоръжат чрез хитрост .. — При Горско Попово имах работа с войници, а тук ще имам работа с кокошкари. Д. Ангелов, ЖС, 406.
3. Диал. Крадец на кокошки. Пристигнаха и две заптиета с циганин кокошкар и вързан кюмюрджия, заловен без кола далеч от горите и жижниците. А. Христофоров, А, 137. „Туй е работа на някои дечурлига — помисли дядо Манол, — кокошки крадат от чуждите курници и тайно ги пекат тук. Гощават се, проклетите кокошкари, и хич не ги е еня, че ще ми запалят тепавичката.“ М. Марчевски ГБ, 38.
◊ Ястреб кокошкар. Вид разпространен у нас ястреб, който се храни предимно с кокошки. Ястребът кокошкар (..), наречен още голям ястреб, герак или атмаджа, на големина е колкото врана. ЛР, 1971, бр. 5, 14.