КОКОШКА̀РИН, мн. кокошка̀ри, м. Простонар. Кокошкар. — Ти, кокошкарино, да си събираш устата, защото ще се найде кой да я напълни с мръсните ти зъби — рече Станка с такава смелост и с такава твърдост, че Кавръчето се сепна. Г. Караславов, ОХ I, 201.
