КОКОШКА̀РКА ж. Разг. Жена кокошкар. — Какво си клекнала като квачка на полог, Велико! — не остави той на мира и най-страхливата, кокошкарката Велика. Ст. Даскалов, ЕС, 243. — Посрами ни селото и това си е. Где ли пък и аз съм се родила в това пусто село, сред тия прости кокошкарки! О. Василев ЖБ, 331.