КОКОШКА̀РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Кокошарник, курник. Частните стопани не могат да устроят образцови обори или кокошкарници, а импровизират такива. Пр, 1953, кн. 6, 56.


Източник: Речник на българския език (онлайн)