КОКО̀ШЧИЦА ж. Умал.-гальов. от кокошка. Освен пет-шест кокошчици никакво друго добиче не се мяркаше по дворчето им. Кр. Григоров, ОНУ, 143. — Снощи, .., току-що бях позамъгнал малко, слушам, кокошчиците ми нещо изкрякаха и изпърпаха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 67. Пиши ми кога да тръгне Тинка, че да заколя кокошчица, да разточа една дебела пийнирлия и да ти напълня дамаджана от нашето домашно винце. Тарас, СГ, 154.