КОКСЍРАНЕ, мн. няма, ср. Хим. Отгл. същ. от коксирам и от коксирам се; коксуване. Цялата операция на коксирането на въглищата е продължавала 8090 часа. Хр. Даалиев, ТИА, 18. Определя се качеството на въглищата, годни за коксиране.


Източник: Речник на българския език (онлайн)