КОКСУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Хим. Отгл. същ. от коксувам и от коксувам се; коксиране. Коксуването се състои в загряване на раздробени въглища до 1000-1100° в отсъствие на въздух. В. Цокова, ВС, 42.
