КОЛЍБА ж. 1. Заслон извън населено място, изграден обикн. от пръти и покрит със слама, шума и др. Надясно, отвъд низината, дето бе реката, се виждаха лозята с пръснатите колиби, зашумени от брястове и орехи. Ем. Станев, ИК I и II, 160. На вадата личеше полуразвален яз, а на другата страна на реката имаше колиба от сухи вършини, покрита със слама и конопени гръсти. Ст. Загорчинов, ДП, 196. Тримата нелегални .., които си бяха направили удобна и скрита колиба от шумнати клони в гъсталаците на Меча падина, .., възлязоха на една притулена полянка. Д. Ангелов, ЖС, 185. Щом настъпеше топлото време, около него [извора] започваха като гъби след дъжд да никнат направени от черги или слама колиби. Г. Белев, ПЕМ, 93.
2. Малка, паянтова къща, обикн. от една стая; къщурка. Добрянски се върна пак в селото и възви в една тясна улица; ниски колиби с буренясали дворове, заградени с повалени плетища, .., се редяха от двете му страни. Ив. Вазов, Съч. XI, 29. Всеки знае, че развратът и калта са по-гнуснави в богатите и високите къщи, нежели в простите колиби. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 33. Който са с мерак, мамо, йожени — / къщи му да са, мамо, колиби, /нему са струват, мамо, палате! Нар. пес., СбНУ XLVI, 49.
3. Прен. Обикн. мн. Хората, които живеят в такива къщи. Революционерите ходиле по улиците и викале: „война на дворците, мир на колибите.“ С, 1872, бр. 47, 379. Тук — сред тези баири — заякнаха / моите мишци, и аз възмъжах, / възмъжах и скръбта неизплакана / на колибите мрачни познах. Хр. Радевски, П,13.
4. Постройка извън населено място, обикн. до къшла, полски имот, пасище и под. 15-20 души [овчари] живеят в една стая, наречена колиба, без никакви прозорци и постелки. З. Стоянов, ЗБВ I, 23.
5. Само мн. Малко планинско селище, чиито къщи са разпръснати на групи; махала. По колиби и по села живеят люде, бедни и богати, цял ден чоплят земята; страдат, умират и нямат никаква радост. Елин Пелин, Съч. IV, 93. По села и паланки, по махали и колиби плъзнаха шпицкоманди на лов за метежници. Мл. Исаев, Н, 82-83. Тоя градец [Елена] е заобиколен от сто и двайсет села, наречени колиби, населени се от българе. НБ, 1877, бр. 67, 261. Практичният момък от габровските колиби наистина успява да влезе в Каравеловия дом, нещо много лесно поради връзките на баща му. М. Кремен, РЯ, 319. Минчо Белчев (родом от тревненските колиби Боженци) според своите средства е дал на своя трети син, .., онова образование, което са давали на чедата си и мнозина по-заможни от него търновци. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1) 187.
6. Диал. Главно жилищно помещение с огнище в българската народна къща; къщи.
7. Диал. Плосък дъсчен покрив над дворна порта или над свързаните с жилището стопански постройки в българската народна къща.
◊ Разтурям къща, правя колиба. Разг. Постъпвам безсмислено, обикн. като развалям, жертвам нещо ценно заради нещо дребно,, незначително.
— Друга (диал.) форма: кοлѝва.