КОЛИБА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който е роден или живее в колиби (в 5 знач.). Ромейски болярки бяха омъжвани за боляри варвари, .. но такова чудо — прост колибар да отведе най-знатна болярка — не се споменуваше и в най-старите летописи. О. Василев, ЗЗ, 47. Дни и седмици наред по тесните скърцащи стълби на градския съвет се качваха тия потурлии колибари, работни мъже с дочени ризи. Н. Тихолов, ДКД, 81. Лъкавските колибари тъй я караха на времето — по един баир на всеки и си живее там. Н. Хайтов, ДР, 155. Селяните и колибарите от Етрополския балкан се вълнуват. О, 1977, кн. 10, 14. Тука са събира много свят от Габровско — граждани и колибари — за да са сборуват. Ч, 1875, бр. 7, 329.