КОЛИБА̀РИН, мн. колиба̀ри, м. Простонар. Колибар. По произход той беше колибарин, слязъл преди четиридесет години от едни далечни колиби да слугува в хаджи Драган, най-богатия търговец в града. Ем. Станев, ИК I и II, 31. Момиче ли стои до трънения плет, или пък е жената на непознатия колибарин? Д. Мантов, ХК, 14. — Изслушай пратеника! Не забравяй, че носи новини за Илариона! — Добре! .. Доведи колибарина! О. Василев, ЗЗ, 86.