КОЛИБА̀РКА ж. Жена, която е родена или живее в колиби. Те имаха още трима неженени синове и щяха да дочакат три други снахи, но едва ли някоя би могла да заеме в сърцата им мястото на другоселката, на колибарката Милена. А. Христофоров, А, 14. И на двете хора едни игри се играят, .., май че колибарките по-хубаво играят, по им са кръшни телата, макар че лицата им са по-загорели. Д. Мантов, ХК, 104. Всяка вечер тича Божко да посреща новопристигнали чети, да пита за Цвята. Иде ли драгоман Кольо с дружки колибарки из техните колиби, иде ли Цвята?... Ц. Церковски, Съч. III, 189. Зад нея изпрухтя кон и тя чу весел мъжки глас: — Това село Колибите ли е? И ти ли си колибарка? К. Петканов, ОБ, 195.