КОЛЍБКА ж. Умал. от колиба (в 1, 2, 4 и 7 знач.); малка колиба. Подир няколко минути, между младите ели, до самата вода мярна се колибка, покрита с начупени върхари и трева. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 37. С рядка готовност и усърдие младежите направиха на двете момичета широка и удобна колибка от клони, като покриха пода с повече трева. Д. Ангелов, ЖС, 341. Той [бай Младен] беше назначен за надзирател при държавния разсадник край Искъра .. Имаше си една колибка, покрита с керемиди, а вътре — огнище и одър. Д. Калфов, КP, 47. В един горещ ден едно младичко момиченце, като ся уморило от разходката и от тичанието по градината, седнало в колибката да си почине. Ч, 1871, бр. 24, 777.