КОЛЍВО, мн. -а, ср. Диал. Варено жито, което се раздава при помен на покойник. Денят е съботен и Голяма задушница .. А по пътя откъм селото се точи върволица тъмни фигури, със шарени престилки и черни забрадки, понесли мълчаливо колива, кадилници и шишенца. К. Константинов, ПЗ, 40. Под средния полилей сложиха няколко маси, застлани с чисти покривки, върху които положиха голямото коливо на Джупунката със захарен кръст по средата и с дебела свещ. Ем. Станев, ИК III и IV, 513. Сия бе приготвила коливо, погача, всичко, що се полага за годишен помен — бе годишнината от смъртта на майка ѝ Ана. Хр. Бръзицов, НЦ, 272. Когато погребяваме някого или го спомянуваме после в молитвите, принасяме за него (умрелия) коливо, т. е. сварена пшеница. 3. Петрови др., ЧБ (превод),175.
◊ Нося си коливото в устата. Разг. Много съм зле и скоро ще умра. С чуждо коливо на помен (спомен). Диал. Ирон. За проявена щедрост с чужди средства, за своеволно разпореждане с чужди блага, средства. Ще хапна от коливото на някого. Диал. Ще доживея да видя някого мъртъв, ще го преживея.
— От гр. κόλλυβον.