КОMА̀PEH, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е на или от комар1; комаров. — Ти с какво се занимаваше приживе? — А че аз — изписука с тънкия си комарен гласец Сисой Полюлеев — бях бръснар. Св. Минков, РТК, 177. Шаранчетата бяха толкова големи гладници, че цял ден само това правеха — лапаха, лапаха, докато изтребиха повечето листоножки. Тогава вече се заеха спокойно с комарените личинки и с другите водни пакостници. П. Бобев, ГЕ, 47.