КОМА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от комар1; малък комар. Сегиз-тогиз се стрелваше ластовичка, подгонила комарче. П. Бобев, ГЕ, 50. Над нивата летяха рояк комарчета нагоре-надолу, нагоре-надолу. П. Бобев, ЗП, 89. ● — Добра е вдовица, но като нея в селото няма. Сегашните моми, моми ли са? Комарчета — за нищо ги не бива! К. Петканов, X, 62.