КОМБА̀ЙН м. 1. Земеделска машина, която едновременно жъне и вършее. Нейде бучи комбайн и се сили да ожъне самичък повече от всички жътвари по полето. И. Петров, НЛ, 258. По пшеничните блокове запърполи комбайнът, кооператорите се занадпреварваха да приберат храната. Кр. Григоров, ОНУ, 172. Това е ведровска земя, .. Знаете ли каква пшеница имаше тук? .. Три комбайна я жънеха. А. Гуляшки, ЗР, 289.
2. Сложна машина, която върши последователно няколко производствени операции. В мина „Марбас“ двата комбайна не достигат изпълнението на своя план.
◊ Самоходен комбайн. Комбайн, който има собствен двигател и който почиства и семето.
— От англ. combine през рус. комбайн.