КОНСТИТУ̀ЦИЯ1 ж. Основен закон на държавата, който определя нейното обществено и държавно устройство, избирателната система, правата и задълженията на гражданите. Говореше той за народовластие, за едно управление при точно спазване на конституцията, което да зачита правата и свободите на народа. Т. Влайков, Съч. III, 293. Основното начало на българската конституция ще бъде съвършеното равенство на сички жители в българската държава, без разлика на вяра и народност. НБ, 1876, бр. 54, 209.
— От лат. constitutio, -onis ‘устройство’ през нем. Konstitution, фр. constitution или рус. конституция. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата, 1843.
КОНСТИТУ̀ЦИЯ2 ж. Спец. Съвкупност от анатомични и функционални особености на организма у човека и животните, които са отчасти наследени и отчасти придобити под влияние на жизнените условия и подлежат на промени. Лечебният метод се определя в зависимост от характера на основното заболяване, .. Трябва да се имат предвид също възрастта, полът и конституцията на болния, неговите лични особености. М. Василев и др., ВБ, 16. В стремежа си да получат по-къси и гъсти влакна на кожата, зайцевъдите са създали животни с изнежена конституция и костна система, защото са прилагали и метода на близкородствено кръстосване. Г. Ралчев, ДМЖ, 59. След развитието на естествознанието през XVII в., въпросите за анатомичното устройство, расата, наследствеността, конституцията, темперамента и характера на човека стават наново изключително важни. Пр, 1953, кн. 1, 32. Искърското говедо е със суха плътна мускулатура, здрава костна система и здрава закалена конституция. Пр, 1953, кн. 6, 8.
— От лат. constitutio, -onis ‘устройство’.