КОНСТРУКТЍВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от конструктивен (в З знач.). За да има плодотворен диалог, наред с добрата воля на едната страна е необходимо и другата страна да прояви в същата степен добросъвестност, конструктивност и реализъм. М. Миланов, ТМП, 34.