КОНСУЛА̀ТО, мн. -а, ср. Остар. Консулство (в 1 и 2 знач.); консулат. Онзи ден аз сам бях свидетел, че ти влезе в руското консулато. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 79. Варусиядис преди няколко години е бил 8—9 месеца чиновник в гръцкото консулато в Пловдив, а в това консулато се приемат за чиновници само гръцки поданици. Пряп., 1903, бр. 8, 3.
— От ит. consulato.