КО̀НСУЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до консул и до консулство. Президиумът на народното събрание върши следната работа: .. назначава и отзовава, .., дипломатически и консулски представители в чуждите страни и приема акредитираните към него чужди представители. Конст., 11-12. През своята консулска кариера той [Калай] бе можал да изучи добре и турците. С. Радев, ССБ I, 124. За да представи своята еднолична власт като демократична, Октавиан запазил консулската власт и се обявил за старши трибун. Ист. V кл, 136. Из Германия навлезли в римските провинции диви народи, .. Ужас обнел римляните и сега за първий път никой не ищял консулското място. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 327. Консулски рапорт.