КООПЕРАТЍВНО. Нареч. от кооперативен. Случи ли се по-голям лов носи го при Хаджията. От него шарлана, солта, пипера и виното, а от дяда Славя — рибата, и тъй си я ядат кооперативно в зимника, до голямото буре, седнали на рогозката. Чудомир, Избр. пр, 42-43.


Източник: Речник на българския език (онлайн)