КОПИЕНО̀СЕЦ, мн. -сци, м. Истор. Войн, който е въоръжен с копие1. Когато гърдите му опряха в арменските копия и Драгшан сам щеше да се надене върху им, с невероятен скок той се издигна над главите на копиеносците и падна зад първата арменска редица. А. Дончев, СВС, 816. След боя с мечове на поляната излязоха трийсет души копиеносци. О. Василев, ЗЗ, 34. Събери си ти цялото бойно изкуство, че трябва / копиеносец и храбър боец да се тука покажеш. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 50. Гвардията на царя състояла от 2000 отбор всадници и 2000 копиеносци. Н. Михайловски, РВИ (превод), 42.