КОПИЕХВЪРГА̀ЧКА1 ж. Жена копиехвъргач. Най-добрата копиехвъргачка в страната .. бе в добра форма. НС, 1958, бр. 126, 3.

КОПИЕХВЪРГА̀ЧКА2 ж. Диск, обикн. от метал, на който се е опирало копието преди прицелване по време на бой. Най-напред вървяха мъжете, понесли копия, каменни брадви и копиехвъргачки, които при война служат за щитове. П. Бобев, ОН, 202.


Източник: Речник на българския език (онлайн)