КОПИРО̀ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Нежел. Който служи, който се използва за копиране; копирен. Към струга има прикрепени редица допълнителни приспособления и уреди, които го превръщат в една почти универсална машина — това са фрези, бормашини, копировъчни устройства и т. н. ВН, 1961, бр. 3096, 4.

— От рус. копировочный.


Източник: Речник на българския език (онлайн)