КОПЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до копито. Морни от паша се връщате вече / вий, белорунни смирени стада. / .. / Вече кошарата ваша е пълна / с глух шум копитен и ек от звънец. Ем. Попдимитров, К, 28.
2. Който има копито, който е с копита. През палеогена се появяват и най-примитивните копитни животни, които достигали на големина от 2 до 7 метра. П. Мандев, СПВ, 18-19. Колекция от копитни бозайници.
3. Рядко. Който е от копито; копитов. От посадените преди 10 години 300 овощни дървета на лека песъчлива почва, част от тях при посаждането били наторени с обикновен тор, а другата част с рогови и копитни стърготини. Гр, 1906, бр. 1, 14. При клането на животните се получават странични продукти, като кръв, косми, копита, .. При преработката на тези странични продукти се получават суха кръв, стеарин, .. копитно масло и др. Кр. Генджев и др., Ж, 3.
4. Като същ. копитни мн. а) Зоол. Надразред тревопасни бозайници, обикн. стройни животни с дълги крака, чиито пръсти са с намален брой и покрити с копито. Ungulata. Новата ера е ера на бозайниците на сушата и на птиците във въздуха. . От бозайниците се обособили: насекомоядни, .., гризачи, копитни, хоботни, хищници и маймуни. Зоол. VII кл, 157. б) Животни, които имат копита. По замръзналия сняг личаха само следите на копитните и колкото и да диреха следите на вълка, Вълко и Янко нито веднъж не ги откриха. Ем. Станев, ПЕГ, 78.