КОПЍТЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от копито. Солена капка пот се търкулна по бузата му и намокри засъхналата му устна. В този миг храстите изшумоляха. Две бели копитца се мярнаха между широките листа на лещака и изтопуркаха към гъсталака. Заек! Сърна! Звяр! Бодко изтръпна. В. Ченков, СНД,14.Копитцата ѝ [на кравата] бяха дребнички, та и да искахме да я подковем, не се намираха толкова малки подкови. Кр. Григоров, ОНУ, 102. Едно игриво козле подскачаше по бункера и като че ли опиянено от тропота на малките си копитца, се хвърляше наляво и надясно. Д. Кисьов, Щ, 187. От планината пренатоварени с дърва магаренца чаткат с копитцата си по калдъръма на улиците. К. Константинов, ППГ, 62-63.