КО̀ПКА1 ж. 1. Единично копване в земята. Земята наистина беше мека, лесно се копаеше и на определените точки зейваха дълбоки дупки .. — Каква я работите? — питаха тревожни гласове. — Дупки за електрическите стълбове! — отговаряше той между две копки. Б. Несторов, СР, 188-189. Той [бае Митар] ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, .., ще копне две-три копки и ще рече: тук ще бъде кладенец — копайте. М. Георгиев, Избр. разк., 107. Направена бе първата копка за паметника на загиналите.
2. Дупка, издълбана в земята. Ударил пак с кирката и пак звъннало .. Огледал се иманярът, пак вдигнал глава към месечината, но де я! Облак я закрил. Тъмнилото го объркало. Като изумял заринал копката и припнал към дома си. Ст. Станчев, ПЯС, 43. Вляво от нас димяха току-що зарити копки и тънките стволи на млади овошки трептяха върху бледия фон на небето с атлазените си кожици. С. Северняк, ОНК, 173-174. В една копка, направена в тревата и подобна на един свод от четири или пет крака дълбочина, той съгледа тигрицата полулегнала. Ч, 1875, бр. 10,472.
3. Диал. Дупка, пробита в леда на замръзнало езеро, река и др., за вадене на вода. На леда бе издълбал дупка, Гичка да гребе вода за пране. Гичка се подхлъзна и падна в копката Ем. Станев, ИК III, 137. Ледът внезапно се продъни и еленът потъна до гърди в студената вода на вира. Вълците се отдръпнаха и наклякаха по края на голямата копка. Ем. Станев, ПЕГ, 38.
4. Диал. Изкопана трапчинка в земята като граничен знак (Вл. Георгиев и др., БЕР).// Само мн. Дупки, които служат за граница между имот. Андрей кротко и с добро го покани да излезе от нивата му и да премести копките там, гдето са били — на същия синур. Й. Йовков, Разк. II, 300.
КО̀ПКА2 ж. Диал. 1. Дупка, илик за копче.
2. Копче.
3. Кука.
◊ На копки. Диал. Детска игра с метални копчета.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1976·