КОПЧА̀ЛКА ж. 1. Рядко. Закопчалка. А под ръката му простряна се разгърна, / .. дебелия тефтер в син тъмен сахтиян / подвързан, с бронзови копчалки. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 275.
2. Техн. Металическо приспособление с отвор, което се прикрепва към иглата на шевна машина, за да се пришиват копчета машинно; копчарка. Рашо харесваше тези ризи. Харесваше зеления и кафявия цвят, топлата тънка тъкан, лъскавите малки копчета, които вече зашиваха с помощта на копчалките. С, 1972, кн. 11, 78.