КО̀ПЧЕ, мн. -та, ср. 1. Приспособление от кост, дърво, стъкло, пластмаса, метал, седеф или друга материя, обикн. с кръгла форма и дупчици за пришиване, което служи за закопчаване на дреха, обувки или за украса. Като закопча всички копчета на куртката си, Ванко веднага излезе. М. Грубешлиева, ПИУ, 16. Разкопча най-горното копче на ризата си и с наслада пое утринната прохлада. А. Каралийчев, НЧ, 18. Облечен е в черно излъснато палто със затъкнат карамфил; отпред се синее кадифяна жилетка с жълти копчета. М. Кремен, СС, 132. Тя беше внимателна, кърпеше му чорапите, пришиваше копчета на ризите му. М. Марчевски, П, 98. Дрехите, походката, .., и старомодните високи обувки с безброй копчета на жената подсказват, че това са възрастни хора. С. Северняк, ОНК, 66.
2. Разг. Приспособление с малък размер, обикн. с кръгла или цилиндрична форма, за натискане на звънец, за включване на електрически уред, апарат, механизъм и под.; бутон. Томов не усети кога е натиснал копчето на звънеца. Секретарката се появи веднага с бележник в ръка. Ст. Поптонев, НСС, 101. Завъртях копчето .., радиото предаваше любимата ми .. програма. Тонич, ББК, 187. Жената казва нещо, професорът кимва с глава, .., отива при бюрото, щраква копче, говори в диктофона. Сл. Македонски, ЕЗС, 178. Как ли изглежда тоя таван при осветление? Навярно представлява цяла феерия. И на Катя се дощя да завърти копчето на електрическия ключ. Ст. Чилингиров, РК, 82. Цялата работа се състоеше в това, да пита гостите на хотела на кой етаж искат да слязат и да натисне съответното копче върху автоматичното табло. Ал. Бабек, МЕ, 184.
3. Приспособление при някои музикални инструменти — баян, хармоника и др. за задвижване на специални езичета посредством въздушна струя; клавиш. Стоеше пред витрината на магазина, където продават грамофонни плочи, .. А той [Марин Димов] не колекционира плочи. Имаше си хармоника, даже две, една по-стара без три копчета, и с охлузен кожен мях, и една нова „Моника“. Ст. Поптонев, НСС, 107.
4. Разг. Костно образувание с кръгла форма при някои риби или животни. Той извика за помощ, но в тоя миг спасителят уплътняваше работното си време в кухнята, чистейки копчетата на купения за обед калкан. Тонич, ГЗМ, 24.
◊ Копче за ръкавели. Копче, обикн. от благороден метал, седеф и др., представляващо тяло с две главички, които се впъхват в илиците на ръкавелите. Запозна се с един млад лекар, харесаха се. Почнаха да се срещат и тя му правеше подаръци — табакера, сребърни копчета за ръкавели и разни скъпи дреболии. М. Грубешлиева, ПП, 139. Игра на копчета. Вид детска игра, целта на която е да се спечелят повече и различни копчета. Играта на копчета е може би толкова стара, колкото самите копчета. З. Сребров, Избр. разк., 136. Секретно копче. Металическо копче, което се състои от две части — горна част с връхче и долна по-плътна част, с дупка, в която влиза връхчето на горната част при притискане Стана ѝ много задушно, нещо я притисна на шията. Тя дръпна пак яката си и още две секретни копчета цъкнаха рязко. Г. Караславов, Тат., 262. Телено копче. Копче от тел, което се състои от две части: мъжко, което е извито като кукичка, и женско, представляващо отвор за закачане на кукичката. Аз стоях прав до нея [баба] бос, гологлав, с окъсели, кълчищени гащета, които едва се държаха на последното телено копче, защото бях загубил връвта. К. Калчев, ПИЖ, 78. Той е към 55—60 годишен, типичен планинец в народна носия: тъмнокафяви потури, салтамарка с черни гайтани и малки жълти телени копчета. З. Сребров, Избр. разк, 182.
> Като копче мълча. Разг. Съвсем мълча. Копче не мога да кажа (река); копче няма да кажа (река). Разг. Съвсем нищо не възразявам. Татара и Татарката стиснаха зъби от презрение и завист, че снахата публично ги засенчи в скръбта им от раздялата със сина, но Аница си изпълни номера така блестящо, че и този път копче не можаха да ѝ кажат. И. Петров, ОЗап., 79. Хеле имаше едно дребничко момче, страхливо и изпълнително — то, горкото, като го видеше [фелдфебелът], тъй си глътваше езика, че не можеше копче да каже. Г. Караславов, Избр. съч. II, 457.
— От тур. kopça.