КО̀ПЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от копче. Яркочервената яка u малките жълти копченца върху ръкавите на сюртука се виждаха съвсем ясно. Ст. Сивриев, ПВ, 132. Седефените копченца на бялата ѝ блуза така се бяха опънали, сякаш ей сега ще се откъснат всички наведнъж и ще забръмчат във въздуха. Д. Калфов, Избр. разк, 157. Другари верни, сговорни, / я ми бръкнете, бръкнете / във сърмените джобове, / та ми вадете, вадете / бре йострото ми ноженце, / та ми сечете, режете / от сърмения джамадан / и сребърните копченца, / и златените петелки. Нар. пес., СбВСт, ХХХТХ, 46.