КОПЧЕРЛЪ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Вид малки клещички за телени копчета. Миленко обичаше да го [бащата] наблюдава и когато вземаше жълтото руло тел и правеше с копчерлъка „мъжки“ и „женски“ копчета. Ил. Волен, МДС, 58.


Източник: Речник на българския език (онлайн)