КОРСА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Морски разбойник; пират. Но сарацинските корсари разрушили и задигнали красивата статуя. Гр. Угаров, ПСЗ, 42. Твърде вероятно е под командуването на Верацано да е служил Жак Картие, моряк, пират и търговец от френското пристанище Сен Мало, известен с прякора Веселият корсар. Л. Мелнишки, К, 37. Те [берберите] съставят чети, известни под името корсари морски разбойници. С. Бобчев, ПОС (превод), 259.

2. Остар. Пиратски кораб. — Кораб, кораб! — Под какъв флаг? — попита капитанинът .. — Английски корсар — кричи напоследък вахтеният. С. Радулов, ГМП (превод), 201-202

— От ит. corsaro. — С. Радулов, Галерия из Монтионовски премии... (превод), 1857.


Източник: Речник на българския език (онлайн)