КОРТЀЖ м. Книж. 1. Тържествено шествие; процесия. Към края на май по Самоковското шосе се движеше към София княжеският кортеж. Всред буйната пролетна зеленина пищно и богато се откройваше блясъкът на адютантските и гвардейски униформи. В. Геновска, СГ, 118. Улиците на града, през който е минал царският кортеж, са представлявали феерични гледки. Пл, 1934, бр. 1561, 1. Под звездното небе на Венеция в рамката на старинните дворци израсна картината на традиционния венециански сватбен кортеж с гондоли. Ив. Мирски, ПДЗ, 130. При бирените фабрики, . ., имаше обширни градина, — ресторанти, към които в празнични дни летяха кортежи от файтони с облечени по последната мода дами и мъже. Д. Казасов, ВП, 88-89.
2. Свита на високопоставено лице. Забранено било на патриарха да отива във Високата порта с кортеж; от дванадесет митрополита и с цял сонм свещеници. Хр. Кръзицов, НЦ, 49. Каляската вече наближаваше конака на Садредин бей, предшествувана и следвана от по двама конни гавази в живописни фустанели на гръцки андарти. Тоя път липсваше обичайният кортеж от свещеници. А. Христофоров, А, 158.
— От ит. сorteggio прeз фр. cortége. (Вж. Л. Ванков, Раннитe заeмки от фрeнски eзик в български, ГСУ — ФЗФ 60/1, 1966, с. 165.)