КОЧ, ко̀чът, ко̀ча, мн. ко̀чове, след числ. ко̀ча, м. Нескопен овен; пръч. Това бе Илкиното стадо. Майка познаваше мериносовия коч, от който стрижат по десетина килограма вълна... Кр. Григоров, ПЧ, 119.
— Ррръй! — свърна той овцете, които се бяха повлекли след коча към потока. X. Русев, ИЗ, 6. — Кажи, че веднъж продадох трийсет коча на сина му Захария —рече Станоя, който понякога прекупваше яловите кози и стари кочове от турските чифлици край Ихтиман. А. Христофоров, А, 61.
Прен. Грубо. В обръщение. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към някого. Очите на Дели Ивана блеснаха под рунтавите вежди и той изви глава към тезгяха: — Я бе, коч, смети празните шишета! Н. Хайтов, ПП, 100. Цяла нощ Батенката преглежда сметки, поправя вересиите в тефтера, надписва колкото му доде на ума: — Ах, кочове селски, ще ви науча аз вас! А. Каралийчев, НЗ, 90.
◊ Колкото от коч мляко. Разг. Ирон. Никакъв.— Тоя ще получи Димитровска награда и утречко ще се пенсионира. От такъв ползата е колкото от коч мляко. М. Марчевски, П, 192. На два коча сено не мога да разделя. Разг. Ирон. Не съм способен за нищо; некадърен, глупав съм. — Видиш ли го чеширкото, на два коча сено не може да раздели, ама да вика — знае... Все такива са. Н. Хайтов, ПЗ, 70.
— Тур. koç.