KOЧА̀K, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал.1. Свинарник от летви или дъски. Пчели зузукаха от цвят на цвят, а пролетникът вятър подухваше бялочервените листенца, които се стелеха по покрива на кочака, забрежиха и каменното корито, където три кокошки пийваха вода. Кр. Григоров, Н, 60.
2. Преградено място в колиба на овчар, където се слагат новородените агънца (Н. Геров, РБЯд).